Аладжа манастир — средновековното скално чудо край Варна

Ако трябва да се посочи едно място по българското Черноморие, което съчетава история, мистика и природа в едно, изборът почти винаги пада върху Аладжа манастир. Това е най-известният средновековен скален манастир по нашето крайбрежие — издълбан в скалата, обитаван от монаси-отшелници през XIII–XIV век и забулен в легенди, които и до днес не са изгубили силата си.

Как е открит за науката

Систематичното проучване на това място започва в края на XIX век. Братята Карел и Хермин Шкорпил — основоположници на българската археология — са първите, които се заемат сериозно с разгадаването на неговото минало. Без тяхната работа вероятно щяхме да знаем много по-малко.

През 1927 г. Аладжа е обявен за народна старина. Четири десетилетия по-късно, през 1968 г., получава статут на архитектурен паметник на културата от национално значение. Официалното признание идва бавно — но идва.

Какво крие скалата

Варовиковата скала, в която е издълбан манасирът, достига почти 40 метра височина. Вътре — два нива, всяко с различно предназначение.

На първото ниво са наредени: манасирската църква, монашеските килии, трапезарията и кухнята. До тях — малка гробищна църква, криптата, известна още като костница, и стопанските помещения. Всичко на едно място, всичко изсечено в камъка.

Второто ниво е различно. Там природата сама е направила своето — естествена скална ниша, в чийто източен край е изграден манасирският параклис. Монасите-отшелници явно са умеели да намират Бог и в най-суровите места.

Катакомбите — друга история

На 600–700 метра западно от манасира се намират прочутите „Катакомби“ — група пещери, която крие своя отделна история. Откритите там находки — керамика, монети, графити — разказват за живот от раннохристиянската епоха, V–VI век. Тоест много преди отшелниците от Средновековието.

Две различни доби, едно и също свято място. Случайност? Едва ли.

Името, което никой не знае

Истинското християнско име на манасира е изгубено. Никой не знае какво са го наричали монасите, живели тук преди векове. Известното название „Аладжа“ идва от персийско-арабски и означава „пъстър, шарен“. Вероятно идва от пъстротата на варовиковите скали.

В началото на миналия век Карел Шкорпил записва едно предание — според него покровител на манасира е бил Св. Спас, тоест Христос Спасител. Дали е вярно, не може да се потвърди. Но преданието продължава да се преразказва.

Краят на монашеския живот

С падането на България под османска власт в края на XIV век животът в Аладжа угасва бавно. Вероятно към XV–XVI век манасирът е окончателно изоставен. Монасите изчезват. Остава скалата, останките от килиите и легендите за скрити съкровища и призраци на монаси, бродещи сред развалините нощем.

Дали тези легенди са измислени? Атмосферата на мястото кара посетителите да се усъмнят в отговора.

Природата около него

Аладжа манасир се намира в централната част на Природен парк „Златни пясъци“ — защитена територия с редки дървесни видове. Гората наоколо е гъста, въздухът е различен. Красивата природа и историческата символика се сплитат по начин, който е трудно да се опише — трябва да се усети на място.

Именно тази комбинация го прави подходящ за три вида туризъм едновременно: културен, поклоннически и екологичен. Рядко едно място успява да угоди на толкова различни търсения.

Аладжа днес

За век на туристически интерес манасирът се е наложил като една от най-интересните дестинации по Черноморието. Включен е в почти всички световни пътеводители — не от любезност, а защото наистина е достоен за това.

През 70-те години на миналия век е изградена музейна сграда, която допълва картината. В нея работи постоянна експозиция за историята на монашеската обител. Редовно се наредждат и временни изложби — различни всяка година. Във фоайето посетителите могат да намерят научно-популярни издания, дискове с българска църковна музика и разнообразни сувенири.

Аладжа не е просто туристическа атракция. Той е място, което задава въпроси — и рядко дава лесни отговори.